Богомил Тодоров
Варна
1981
КОНЦЕРТ ЗА
КЛАСИЧЕСКА КИТАРА
На
Никола Минев
Китарата - с извивки
на жена или момиче.
Китарата,
притихнала интимно в
твоя скут,
е нямата заложница
и твое светло вричане
в изкуството, в каторжния
му титаничен труд.
Вглъбяваш
се неистово: до сетива
и тяло,
до облачната висота
на своя дух вглъбен.
Успехи
аплодирала, немяла при
провали,
тъмнее - кратер
- залата ...
И блед, и вдъхновен,
притискаш до гърдите
си ревнивото и тяло,
обсебвало
те в нощите, изпивало
те цял.
Под пръстите магически
внезапно оживяла,
река
от звуци руква - кой би
я удържал!
И няма край
водата и, потекла безпределна:
от полети, страдания,
от страсти и борби
плете,
преплита кръгове от
живи и умрели,
от радостни
стремежи и нерадостни
съдби.
Тъмнее кратер
- залата, но нещо я събужда:
клокочи глухо лавата,
надига се, бучи ...
Това
ли е дуендето на Лорка,
драги друже,
в безкрайното
изгаряне пред чуждите
очи ?
